І част
За начинаещите
Забелязахте ли, че във фейсбук всички водят съвършен живот. Посещават екзотични места, имат красиво екстремно хоби, любящи семейства, прекрасна работа. Нормално е човек да си каже: искам и аз така! Искам екстремно хоби и екзотични острови! Искам красив живот!
Не знам как стои въпросът с красивия живот, но за спортните ви занимания със сигурност мога да кажа следното: ако прекалено много търсите чуждото признание, то някъде бъркате. Ако по-голямата част от удоволствието ви идва от това, че някой може би ще ви се възхищава във фейсбук, то не сте на прав път. Това, което трябва да търсите, е нещо съвсем друго. И то не е в интернет. То е във вас самите и представлява едно специално вътрешно състояние на осъзнатост, на спокойствие и увереност. В спорта това състояние понякога се нарича „да бъдеш в зоната”, но най-често въобще не се говори за него. Прекалено е ценно и лично, за да бъде обсъждано. Ако трябва някак си да го опишем, то това е състоянието, в което правиш нещата добре и с лекота, умът ти е релаксиран и чист, а от теб е останало само инстинкт, дишане и ритъм. Точно това почти медитативно състояние е всъщност голямата ценност в спорта. То стои в основата както на многобройните ползи за спортуващите, така и на върховите постижения на елитните състезатели. С други думи казано, майсторите пребивават и работят в зоната и затова са майстори. И това е толкова важно и ценно за тях, че те нямат нужда нито от публика, нито от фейсбук признание. Това е единственото, което трябва да търсите и вие.
Така че, ако трябва да формулирам накратко моя първи съвет към начинаещите, а може би и не само към тях, то той ще бъде: Не се превръщайте във фейсбук колоездачи. Спортът може да ви даде много повече.
Само че, за да стигнете до това „много повече”, трябва да подходите към подготовката си спокойно и умно. Да правите нещата както трябва и стъпка по стъпка. Започнете с правилната екипировка. Ако сте наистина начинаещ, първо се запознайте с въпроса и се оборудвайте добре, но без излишни изхвърляния. На този етап можете да сгрешите и в двете посоки – или да си вземете нещо прекалено евтино, което просто няма да ви върши работа, или да направите излишни разходи, купувайки неща от много висок клас. Отидете при специалист, да ви направи нужните настройки и регулиране на велосипеда и шпайковете. Не се измъчвайте да изглеждате като професионалист. Стойката ви трябва да е достатъчно релаксирана и комфортна. И чак тогава започнете да карате. Но не започвайте веднага да блъскате някакви големи, смазващи обеми. Направете си реалистична тренировъчна програма, съобразена с другите ви задължения (работа, училище, семейство) и просто я следвайте. Номерът е в дисциплината и постоянството, а не в големите спорадични изцепки. На този първи етап от велоеволюцията си отделете достатъчно време за работа върху техниката си. Трябва да знаете, че правилната, релаксирана и икономична техника е един от най-важните ключове към вратите на зоната. Включете в програмата си поне веднъж седмично упражнения за пъргавина на педалирането. Не се увличайте да търсите все по-тежки и по-тежки обороти. Ако нещо ви липсва, то със сигурност не е по-тежък оборот. По-скоро се концентрирайте върху това, че нормалният ви, естествен каданс трябва да е 90-100 об/мин. За тези, които не знаят, ще поясня, че каданс означава честота на педалиране, т.е. брой пълни завъртания на педалите за 1 минута.
Дайте си достатъчно време и спокойно надграждайте себе си. Както вече казахме, не се изхвърляйте веднага с големи обеми и непосилни натоварвания. Напредвайте стъпка по стъпка. От време на време със сигурност ще страдате, но нека не е много често. Не забравяйте, че това, което търсите, е зоната, а тя е психическо състояние, тя е вътре във вас. Не ви интересува кой колко кара, каква „средна” прави или как катери. Ако действате правилно, скоро ще дойде и моментът, когато ще усетите удоволствието от самото каране, а не само от социалните контакти и другите екстри, които вървят покрай карането. И когато дойде този момент, добре е да сте готов и за следващия риск. А той се състои в това, че спортът е наркотик. В буквалния смисъл. И след като е наркотик, дозата може да е лечебна, но може и да е унищожителна. Така че последният ми съвет към вас е: Не прекалявайте с дозата. Ако искате да се радвате на всички ползи, които спортът може да ви даде, не се фанатизирайте. Не забравяйте, че това все пак е само каране на колело.
Мисля, че като начало това е достатъчно. Освен това мисля, че вече сте готови да си вземете велосипеда и да тръгнете по пътя.
Тони Торосов
Треньор в КК „Варна”
Вашият коментар